Сборник с избрани стихотворения на руския поет Борис Пастернак излиза в превод на Кирил Кадийски, съобщават издателите от „Колибри“.

В книгата поетическото творчество на Пастернак е представено панорамно - от първите му творби в зората на руския модернизъм през следреволюционните години в Русия, през стиховете от романа „Доктор Живаго" до последната му книга. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език, отбелязват издателите.

„Пастернак не принадлежи към никоя школа. Но той не е и родоначалник на школа, той може да има само епигони, но не и последователи. Той не може да бъде учител, защото изповядва идеята, че творецът се учи сам от всичко край него – културни напластявания, природа, човешки взаимоотношения, собствени грешки и увлечения“, пише Кадийски в послеслова към изданието.

По думите му Пастернак е поет за истинските ценители, защото нравствените проблеми, които го тревожат, душевните трепети и терзания, които споделя, имат за цел да издигнат читателя. И по този начин Пастернак е в унисон със знаменитата максима, че „поетът трябва да върви пред тълпата“, смята Кирил Кадийски.

„Неразбиранията отдавна са минало, горчилките поетът е отнесъл в гроба, останала е лириката, която за сетен път ни доказва, че за истинския поет всяко време е добро, стига той да има смелостта да гледа нещата в очите и да слуша своя собствен глас“, пише още авторът на превода на „Стихотворения“.

Борис Л. Пастернак (1890–1960) е роден в Москва в семейството на художника Леонид Пастернак и пианистката Розалия Кауфман. През 1912 г. завършва философия в Московския университет, но се отдава изцяло на литературата, публикува първите си поетически творби и се присъединява към общността на руските футуристи. Поетическият метод на Пастернак е наречен от него „интимизация на историята” и е въплътен в стихосбирката му „Сестра, моя жизнь” (1922). След кратък период на официално признание, през който Бухарин го обявява за най-добрия поет на Съветския съюз, отношението към творчеството му се променя – поетът е упрекван не само в „откъсване от живота”, но и за светоглед, несъответстващ на епохата.